Обучение на кучето

Защо?

Не съществуват лоши, глупави или зли кучета, всички проблеми с тях идват от недостатъчната ангажираност към проблема и липсата на познания върху материята от водача. Горните определения важат преди всичко за самите тях. С такива определения и евтини щампи като „антисоциални ротвайлери“, „неуправляем стафордшир“ и „питбули-убийци“ хората се опитват да снемат от себе си отговорността за възпитанието на своите кучета и по такъв начин бележат съдбата на беззаветно преданите и искрено обичащите ги живи същества. Собственик, получил необходимия обем от знания и навици, създал система на поведението си и прилагащ я към своето куче с време, търпение и любов, обезателно ще получи идеално управляемо и социализирано животно и (в зависимост от неговия волеви потенциал) ще съумее да го подготви за охранителна работа, избягвайки всички потенциални нежелателни реакции в поведението му. Широко разпространеното и култивирано заблуждение за началото на занятията с кучето от 6, 8 или 12 месеца води до сериозни и пагубни последствия, свързани с появата на нежелателните поведенчески реакции. „Кученцето е още малко, то нищо не разбира…“ Да „разбира“ е длъжен собственикът, не кучето. Основната задача на инструктора се явява не обучението на самото куче, да изпълнява няколко примитивни команди, а да помогне на собственика да навлезе в многообразието и многофункционалността на дадена порода, нейната специфика, възможността за появата на напълно предсказуеми поведенчески проблеми и, акцентирайки върху тях и индивидуалните особености на даденото куче, да научи човека да говори на „кучешки език“. Само в този случай може да се даде възможност на кучето хармонично и цялостно да се оформи, при това без да се стига до излишното в случая преодоляване на евентуални възникнали нежелани поведенчески реакции. Много често се търси точна и ясна рецепта за решаването на даден поведенчески проблем у кучето. Унифицирането на подходите и похватите за всяко куче е абсолютно неправилно. Необходимо е водачът (инструкторът) да е не само кучешки педагог, тъй като нежеланите прояви в голяма степен са породени от човека, съжителстващ с кучето. Въобще проблемът е добре да се разглежда комплексно, като се работи едновременно с водача и кучето му, тъй като в голяма степен то отразява човешките чувства и копира черти от нашия характер, които ние самите не дотам осъзнаваме и познаваме.

 

bgpitbulls.com горещо препоръчва обучението на училище за кучета Арес

http://bg.dogschool-ares.com

 

 

Дете язди питбул

Питбул спасява жена от нападение в дома и (English)

WEIGHT PULL. WORKING PIT

Изкуството на Ерик Бейли…

За презентацията е нужен JavaScript.

Питбул, коте и пиленца….

The Great American Pit Bull Terrier – видео

Пит-бул герой-Уийла

Невероятната Уийла

Изображение

Тази история е написана за “Ultimate American Pit Bull Terrier”от Жаклийн О’Ниил. Уийла също беше включена в списание” Outside” от октомври, 1996 като пример за куче, което всеки би искал да има в опасна ситуация.

Гари Уоткинс, единадесет годишен, бил погълнат от преследване на гущери когато Уийла, питбулът на семейството, го изблъскала с тяло и той се проснал на земята. Майката на Гари, Лори, видяла цялата случка и си спомня първоначалната си изненада, защото Уийла винаги е била внимателна в игрите си с деца. Но нейната изненада бързо преминала в ужас, когато видяла гърмяща змия да забива зъби в лицето на Уийла. По някакъв начин Уийла е усетила присъствието на змията през двора и се втурнала да избута Гари извън обхвата и.

За щастие на тридесет човека, двадесет и девет кучета, тринайсет коня и котка, Уийла не била убита от змийската отрова. За щастие, тъй като това са животите спасени от нея няколко години по-късно. За нейния героизъм, Уийла получава титлата „Ken-L Ration’s Dog Hero” за 1993. Ето извадки от пресата:

През януари 1993 тежките дъждове причинили срутване на бент мили нагоре по река Тихуана, обикновено рекичка с широчина три фута. Усилията на Уийла започнали при ранчото, принадлежащо на приятел на нейните собственици,Лори и Даниъл Уоткинс. Уийла и семейство Уоткинс работили шест часа, борейки се с силния дъжд, силни потоци и плаващи отломки за да достигнат ранчото и спасят дванадесетте кучета на техният приятел.

При тези действия Уоткинс забелязват необикновената способност на Уийла да усеща плаващи пясъци, опасни спадове и тресавища.“ Тя постоянно желаеше да постави себе си в опасните ситуации,“ казва Лори Уоткинс.“ Тя през цялото време ни водеше, освен когато се връщаше да провери дали някой няма нужда от помощ.“

Периодично, в рамките на един месец, тридесеткилограмовата Уийла пресичала придошлата река за да носи храна на седемнадесет кучета и кученца и една котка, всички заседнали на острова. Всеки път тя теглела около 15-20кг кучешка храна, заредни в раница. Накрая, на денят на св.Валентин животните били евакуирани.

В друг случай Уийла завела спасителен екип до тринадесет коня, заседнали на голям куп, напълно обграден от прииждаща вода. Спасителният екип успешно отвел конете на безопасна земя.

Накрая, по време на едно от пътуванията на Уийла, при връщането си от предоставянето на храна на заседнали животни, тя се натъква на група от тридесет души, опитващи се да пресекат прииждащата река. Уийла, лаейки и бягайки напред-назад, отказала да им позволи да преминат в тази точка, където водите били дълбоки и бързи. Тя отвела групата до по-плитко място нагоре по течението, където те безопасно преминали от другата страна.

Силна, нежна, интелигентна и смела, Уийла е американският питбул териер, сбор на качествата, които породата трябва да притежава. Но нейната история също подчертава важен и досега често разбран погрешно факт за породата. Американският питбул териер е куче, което обича да удовлетворява желанията на своя собственик и опитва да стане такова, каквото собственика му иска. Уийла е имала два различни собственика.

Първият и собственик я е изхвърлил на алеята за да умре, когато е била на възраст по-малко от четири седмици. Нейният настоящ собственик, Лори Уоткинс, открила пет гладуващи кучеца да хленчат на алеята, взела ги вкъщи и се грижила за тях докато поотраснат. По-късно, семейство Уоткинс дали четири от кученцата в други домове, където да се грижат за тях и запазили малката женска, която нарекли Уийла. Те вярвали, че Уийла е специална и тя им доказала, че са прави. Повечето кученца от породата АПБТ порастват, за да станат отражение на и индивидуалността на техните собственици и грижата и обучението, които получават. Можем само да си представяме колко различна би била Уийла, ако нейният първи собственик я беше отгледал и тя беше правила всичко възможно да го удовлетвори.

pet-show.net

Питбул за самозащита – демонстрация

Темата на нова