История на породата

Няма точни данни, кога и от каде питбулите са внесени в Америка. Има писмени документи,въз основа на които може да се твърди с увереност че те са били вече там по време на войната за освобождение (1774 г). Известно е, че са били внесени от европейски заселници предимно от Испания, Сицилия, Англия, Холандия и др. европейски страни. Но най-много питбули са внесени от Ирландия, непосредствено след (картофения глад) 1845 г, когато много ирландци се заселват в Америка. Последствията от глада са били катастрофални. Население от 9 млн.човека спада до 4 млн. От 5-те млн., които загубва Ирландия половината измира, а другата половина емигрира. Заради закон, който забранявал на семейства с доход под 40 млн. на година да стопанисват ловни кучета бедните семейства били принудени да отглеждат кучета от други породи (териери) за охрана от вредители. Както е известно питбулите давали приплод различни размери кучета, така че тези хора съхранявали екземпляри с по-малки размери като ги нарекли пит-териери (предишното им име е булдоци), като по тоя начин избягвали нарушения на забраната за големи ловни кучета.
Ирландските пит-териери (част от линейния подбор на съвременния АПБТ) благодарение на малкия си размер и тегло били практични за охрана и пригодни за транспорт. Стопаните им ги водели с тях при промяна на местоживенето си. В редките минути на почивка си устройвали боеве с кучета, кадето техните любимци можели да показват своята храброст и непобедимост.
Докато при бедните боевете са се провеждали само за лично удоволствие и престиж, при богатите нещата стояли другояче.
Боевете там се провеждали за големи пари. Според статия на лондонския вестник ‘Лондонски живот’ от 19 юли 1821 г. боевете били много популярни в цяла Англия. Съобщава се че арените за боеве с кучета в Дак-Лейн,Уестминстар,Лондон много активно се посещават.
Те били отворени всеки понеделник и всяка сряда вечер. В статията по натам се споменава, че в сряда 23 май 1816 г. бил проведен бой при максимални залози. Зрителите трябвало да платят за присъствието си 2 шилинга. Голям интерес предизвикал и бой на 11 годишно куче, което било победител на 13 предишни срещи.
През 1885 г млад ирландец по време на уличен бой случайно убива човек и бяга от Уолсол в Ирландия (Уотърфорд).
Въпреки внезапното си бягство той взел със себе си кучка на име Лил, теглото на която било 28 фунта.Тази кучка е смятана тогава за най-добрата в цяла Ирландия.
През 1857 г. същият юноша взима от Уолсол червен мъжкар на име Мик, победител на 40 фунта. Потомството на Мик и Лил се разграбва. Така се образува нова генетична линия получила име.Да видим как става вноса и развитието в Америка. Както споменахме там се заселват много ирландци по време на картофения глад. Преселници от графство Корк и Кери вкарват със себе си кучета от чистокръвната линия. Кучетата от тази линия имали основно червен цвят и се оплождали изключително по между си. Известни са с характерния си червен цвят. Кучетата, техни наследници били с много вискока цена.
Бившите ирландски заселници само увеличавали числото на техните елитни кучета.
Така известния ирландски боксьор Джим Коркоран пристигнал в Америка за среща с шведския си противник в тежка категория Джон.Л.Съливан и останал да служи в полицията на Бостън. Той помолил родителите си да му изпратят куче. Неговите знания и качествата на неговите кучета са му дали почетно място в историята на АПБТ. Най-добрия селекционер в началото на 20 век (много го считат за най-велик за всички времена) бил Джон. П. Колби. Той се преселил в Америка през 1900 г. и донесъл със себе си чистокръвни питбули, от които и досега има изключителни екземпляри.
Колби много обичал породата но имал големи противоречия със своите земляци ирландци. Той смятал че кучетата им трябва да се разпространяват по-свободно, докато те ги отглеждали в затворено общество от проверени приятели, които пазели кръвната линия. Колби давал обяви за продажба и заплождане на питбули и оказал голямо влияние на любителите на тази порода. Така той осъществява своята цел.
Много селекционери приемат неговата линия, която по-късно дава много безсмъртни гиганти на ринга.
Кучетата внесени от други страни (Испания,Сицилия,Холандия) били представени в всички окраски, но преобладавали черния, белия, червения и съчетание между тези цветове.
Няма точни данни колко питбули са внесени от тези страни и как е вървяло развитието им до 1900 г., но и те са се развивали в тая насока. От всичко е видно че без значение на окраската, само кръстосване на елитни питбули е от значение за развитието на породата и готовността им да се сражават.
Следователно можем да констатираме че никоя страна не може да претендира за родина на тази порода,т.е. тази порода принадлежи на всички страни. Но трябва да се признае, че благодарение преди всичко на американските селекционери ние днес имаме елитни екземпляри Питбули.